Българска национална кауза
С ЕРУДИЦИЯ,НАУЧНА ДОБРОСЪВЕСТНОСТ
И ЗАГРИЖЕНОСТ ЗА НАЦИЯТА
Дописен член, проф. Пламен Павлов
Надали ще се намери интелигентен, патриотично мислещ българин, който в една или друга степен да не е запознат с многобройните научни u граждански инициативи на акад. Григор Велев. През последните двадесетина години изтъкнатият наш учен u общественик, председател на Българската академия на науките u изкуствата, е в основата на редица фундаментални научни проекти, сред които c най-голяма известност се ползва разработената през деветдесетте години на XX В. "Българска национална доктрина" - документ, който разбуди надеждите на хиляди хора у нас u сред българските общности извън страната. Актуализиран неколкократно от солиден екип от учени, проектът на доктрината, съпътстван u от конкретни приложни програми, все още чака своята реализация от страна на българския политически елит, на българската държава u нейните институции, подкрепата на структурите на гражданското общество.
Акад. Григор Велев продължава своите усилия за осмисляне на миналия u днешния път на нашия древен, изстрадал, но u доказал своите качества народ с новия си труд "Българската национална кауза (1762-2012)". Появата на подобно концептуално изследване е съвсем естествено с оглед на натрупания изследователски материал, актуалната обществено-политическа обстановка, както u на набрания onum, yвu, най-често горчив... Трябва да отбележим, че публикуването на тази книга, плод на дългогодишни проучвания, е особено знаково именно през 2012 г, - годината, 8 която се навършват четвърт хилядолетие от Паисиевата история u един Век от Балканската Война.
Книгата на акад. Григор Велев притежава специфична структура, изработена с оглед познавателните u аналитични задачи, които авторът си е поставил, От друга страна, no своето съдържание u особености "Българската национална кауза (1762-2012)" е твърде близка u go енциклопедичните текстове. Това преобръща този иначе научен текст в своеобразен "пътеводител" или "наръчник" В онази интелектуална u обществена материя, която авторът основателно дефинира като "градивен национализъм". Още нещо, именно тази наглед сложна структура ще улесни читателя, помагайки му бързо u точно да се ориентира във впечатляващите масиви от информация, в многото факти u събития, поднесени достатъчно пълнокръвно.
На страниците на "Българската национална кауза (1762-2012)" акад. Григор Велев ни поднася синтезиран, но многопластов преглед на историята на българския народ през последните близо три столетия, обвързвайки изложението с Вътрешното състояние u външнополитическите условия. Този необходим прочит на българското минало е подплатен с изобилен фактологически материал, вкл.за събития u личности, които no едни или други причини са слабо известни на широката читателска аудитория, а нерядко u на специалистите. Това обаче не е някакъв описателен текст, a задълбочен анализ, базиран u съобразен с най-новите научни достижения, максимално освободен от превратни тълкувания, насложени от идеологизацията на историческата u политологическата наука в миналото.
Акад. Григор Велев добросъвестно u педантично проследява етапите на развитието на българската национална кауза от началото на Възраждането go наши дни.
фактически u с оглед на задачите, стоящи пред нацията u нейния елит, авторът дефинира девет национални каузи, които са следвани 6 различните исторически периоди - от защитата на българската идентичност, през борбите за културна, църковна u политическа еманципация, националните приоритети u колизии през XX в., go съвременната ситуация след влизането на страната В Европейския съюз. Разглеждайки в дълбочина обстоятелствата при възникването u опитите за реализация на така очертаните национални каузи авторът се спира на редица, съзнателно или не, подценявани, деформирани, а понякога u откровено фалшифицирани събития u процеси от българската история. Бихме посочили руско-турските войни през XVIII-XIX 6. с техните последици, разпокъсването на българското етнокултурно пространство u естественото продължение на революционните процеси в неосвободените земи след 1878 г., оценките за Стефан Стамболов, цар Фердинанд u други видни фигури от българския елит през XIX-XX 6., Войните за национално обединение (1912-1918), националните престъпления u предателства на комунистическия режим (не само в България, но u в Македония), замяната на т.нар. "пролетарски" или "социалистически" интернационализъм със също така изкуствено привнесения "западен" космополитизъм" u т.н. Същевременно от Вниманието на автора не са убягнали малко известни u игнорирани дори u от сериозни изследователи проблеми, като тези за съдбата на българите, останали извън пределите на частично обединената българска държа-8а през 1941-1944 г., преди всичко В Гърция, терора В Македония no Време на Титова Югославия u т.н,, u т.н.
Сред достойнствата на изследването на акад. Григор Велев непременно трябва да посочим обективния, бих казал, дори безпощаден анализ на съвременно състояние на националната ни политика. Авторът не само критикува недостатъците u грешките, допуснати от българските правителства, политически партии, интелектуални среди, медии u т.н. - Григор Велев отговорно препоръчва u формулира онези приоритети, които на практика нямат алтернатива. Сред тях бихме посочили необходимостта от ново осмисляне на проблемите, свързани със Западните покрайнини (днес 8 Сърбия), Беломорска u Източна Тракия (днес 6 Гърция u Турция), както u на особено невралгичния "Македонски Въпрос" от гледна точка на разбирането за "един народ в две държави".
Още нещо, акад. Велев изрично подчертава изрично важността на темата за българите в чужбина - област на националната политика, в която българската държава продължава да бъде неоправдано инертна, за разлика от много други държави в Европа u no света, вкл.нашите непосредствени съседи на Балканите. Българите извън скромните граници на Република България са фактор, който има Важно значение за бъдещето на нацията - извод, който e убедително изведен на страниците на книгата. Дълбоко прав е авторът, че днешна България се нуждае от преосмисляне на своите национални цели, от формулиране на национална кауза, адекватна на днешния сложен, глобализиращ се свят, който продължава да e изпълнен с конфликти, противоречия u предизвикателства. И, разбира се, от последователна политика за нейното осъществяване.
Възможно е предлаганата от акад. Григор Велев концепция за съдържанието u развитието на българската национална кауза, някои нейни конкретни постулати u оценки да предизвикат едни или други несъгласия, да провокират дискусииu, Струва ми се, че сам авторът - u на страниците, u "между редовете" на книгата - отправя призив за такава дискусия, обосновава необходимостта от поставяне на преден план на националната проблематика. Трудно е да се отрече, че тя продължава да бъде чужда не само на мнозинството от българските политици, но u на широки среди от днешното ни общество. И това на свой peg потвърждава необходимостта от аналитичен труд, какъвто е "Българската национална кауза (1762-2012) - книга, която още Веднъж ни убеждава в правотата на думите, изречени някога от Великия българин Георги Раковски:
"Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добродетели."
Виж корицата
