За БАНИ

За БАНИ



УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА БАНИ

Прочети още: УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА БАНИ

Устав на БАНИ

У С Т А В НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ И ИЗКУСТВАТА
Приет на учредително събрание на БАНИ на 13.09.2004 г., изменен и допълнен на заседанията на Общото събрание на БАНИ през 2011 г., 2013 г. и 2016 г.
Прочети още: Устав на БАНИ

ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА УСТАВА НА БАНИ

Правилник за приложение на Устава
 
Прочети още: ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА УСТАВА НА БАНИ

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА БАНИ

1. Председател на БАНИ – акад. проф. д-р Григор Велев – медицина
2. Подпредседател на БАНИ и председател на Отделението за изкуства – акад. Румен Леонидов – поезия, управител на Издателството на БАНИ „Д-р Петър Берон" 0898 31 38 96; 0886 08 69 90
3. Подпредседател на БАНИ и председател на Отделението за науките - акад. проф. д-р Миладин Апостолов - медицина , главен редактор на сп. „ Летописи" на БАНИ 0889 04 30 81
4. Подпредседател и председател на Отделението за национални и граждански заслуги – акад. проф. д-р Петко Тодоров – медийни комуникации , председател на «Български граждански форум при БАНИ» 0888 50 00 55;
02/952 14 29
5. Акад. проф. д-р Иван Харалампиев – езиковед, председател на общото събрание на БАНИ 0 888 206 220
Прочети още: УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА БАНИ

Българско книжовно дружество

През 1869 г. в град Браила (Румъния), се основава Българското книжовно дружество.
През 2009 г. се навършват 140 години от тази забележителна дата, която е израз на хилядолетния и съвременен стремеж на българската нация към знание и творчество.
Създаването на Българското книжовно дружество е дело на видни български родолюбци – просветни дейци. То е поощрявано от водачите на българското революционно освободително движение Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев и съратниците им.
Прочети още: Българско книжовно дружество

Съпротивата на БАН срещу възстановяването на БАНИ

Регистрацията на БАНИ предизвика остра реакция сред някои членове на БАНИ начело с чл. кор. проф. Георги Марков.

Кои са техните аргументи и заслужават ли внимание?
Прочети още: Съпротивата на БАН срещу възстановяването на БАНИ

БАН – 1911 година

След Освобождението Българското книжовно дружество премества седалището си в София.

От 1911 г. по предложение на нейния тогавашен председател академик Иван Евстатиев Гешов тя е преименувана в „Българска академия на науките”.
Акад. Иван Гешов е председател на Българското книжовно  дружество от 1898 до 1911 г. и на Българската академия на науките от 1911 до 1924 г.   Роден в Пловдив и израснал в Манчестър, Гешов учи в Оуенс колидж и в университета Виктория.

Негово дълбоко убеждение е, че „най-добрата гаранция за доброто управление е един просветен народ”.

Normal 0 false false false EN-US X-NONE X-NONE MicrosoftInternetExplorer4

БАН – 1911 година

     След Освобождението Българското книжовно дружество премества седалището си в София.


          От 1911 г
. по предложение на нейния тогавашен председател академик Иван Евстатиев Гешов тя е преименувана в „Българска академия на науките”.

Акад. Иван Гешов е председател на Българското книжовно  дружество от 1898 до 1911 г. и на Българската академия на науките от 1911 до 1924 г.   Роден в Пловдив и израснал в Манчестър, Гешов учи в Оуенс колидж и в университета Виктория.

        Негово дълбоко убеждение е, че „най-добрата гаранция за доброто управление е един просветен народ”.

От 1926 до 1937 година председател на БАН е проф. Любомир Милетич

Любомир Георгиев Милетич е роден на 01.01.1863 г. в гр. Щип. Следва славянска филология в Загреб и Прага. Доктор по филология (Загреб, 1888), професор и титуляр на Катедрата по славянска филология на СУ "Св. Климент Охридски" (1892-1934).

Един от основателите на Висшето училище в София, действителен член (от 1898) на Българското книжовно дружество (БАН) и председател на БАН от 1926 до смъртта си.
Активно участва при основаването на Македонския научен институт в София. Сътрудничи на редица български и чужди периодични издания с публикации в областта на езикознанието, литературната история, фолклора и етнографията.
Прочети още: От 1926 до 1937 година председател на БАН е проф. Любомир Милетич

Основаване на БАНИ през 1940 г.

През 1940 г. председателят на Българската академия на науките (БАН) акад. проф. д-р Богдан Филов е и министър-председател на България. Той е виден български археолог, историк и изкуствовед, учен с важни приноси в археологията и историята на античното и средновековно българско изкуство. Следва класическа филология във Вюрцбург /1901/ и Лайпциг /1902-1903/, както и археология и римска история във Фрайбург /1904-1906/. Докторската му дисертация от Фрайбург е издадена веднага като книга – притурка на престижното немско списание Klio Лайпциг. Богдан Филов е първият българин – директор на Народния археологически музей. Във Вардарска Македония, по време на Първата световна война, сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, които са изпратени да изследват тамошните паметници на културата. Член е на Управителния съвет на БАНИ /1940-1945/, а на 27 юни 1937 г., след смъртта на проф. Любомир Милетич, и избран за председател на Академията, какъвто остава до октомври 1944 година.
Прочети още: Основаване на БАНИ през 1940 г.

БАНИ – 1944-1947 година Председател е акад. Димитър Михалчев

Акад. Димитър Георгиев Михалчев е виден български учен-философ-ремкианец и енциклопедист, блестящ публицист, далновиден политик и общественик. Председател на Българската академия на науките и изкуствата от 1944 до 1947 година. Професор в СУ "Св. Климент Охридски" от 1915 до 1947 година.
Ръководител на Съюза на тракийските дружества в България от 1918 до 1923 година.
Основател на сп. "Философски преглед".
Прочети още: БАНИ – 1944-1947 година Председател е акад. Димитър Михалчев

Разтурването на БАНИ през 1947г. и създаването на БАН като „партийно-държавна” научна институция

След 9 септември 944 г. членовете на БАНИ са подложени на политически репресии и гонения ( 25 души са изправени пред „народен съд", други са интернирани, трети разселени из страната), което на практика разтуря организацията.

На 18 юли 1946 г. правителствената подкомисия „За чистка във висшите учебни заведение и в БАНИ" уволнява от Университета „за великобългарски национализъм и фашизъм" следните редовни членове на БАНИ :
Прочети още: Разтурването на БАНИ през 1947г. и създаването на БАН като „партийно-държавна” научна институция

Възстановяване на БАНИ през 2004 г.

През 2004 г. България водеше преговори за влизане в ЕС. Предстоящото и членство в ЕС изискваше да се пристъпи към реорганизиране на неунивериситетските научни институции в граждански сдружения по примера на Академиите в страните членки на ЕС. Това извика на живот идеята предложена от проф. д-р Григор Велев да се създаде инициативен комитет за възстановяване на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) като гражданска (неправителствена) научна организация закрита през 1947 г. в резултат на репресии на тоталитарния режим. В инициативния комитет се включиха: проф. д-р Григор Велев, проф. д-р Димитър Гоцев, доц. д-р Емил Александров, проф. д-р Карю Карев, журналистът д-р Илия Илиев.
Прочети още: Възстановяване на БАНИ през 2004 г.