140 ГОДИНИ ОТ СЪЕДИНЕНИЕТО

Академик Стоян Райчевсвки

Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. с основание се счита за първото самостоятелно постижение на българите в новата политическа история на Европа осъществено против волята на подписалите Берлинския договор от 1878 г. велики сили, който разкъса на части българската етническа територия, постигната с много борби при учредяването на Екзархията, и международно призната от същите велики сили с Посланическата конференция в Цариград. То бе подготвено с небивало единство, ентусиазъм и защитено успешно от дипломатическия натиск на силите и егоистичните вероломни съседи благодарение подвига на удивилата света с храбростта си млада българска войска и таланта на българските дипломати международното му признаване след това.
Българите и в Княжеството, и в областта Източна Румелия не можеха да се примерят с тази несправедливост и посегателство над националното им единство - тези две области си бяха Северна и Южна България, както ги и наричаха и в говора, и в печата и в политическите си речи.

Българите в Македония и Одринска Тракия, които бяха оставени отново в пределите на Османската държава, още при първите сведения за готвената им участ
масово изразиха своя протест като изготвиха и връчиха мемоари, адреси и петиции до европейските столици и на представителите на европейските държави в Цариград. Те не се ограничиха само с тези протести и веднага започнаха подготовка за въоръжена съпротива срещу прилагането на клаузите на Берлинския договор.
Още на 16 август 1878 г. в Пловдив се основава таен комитет, учредители на който са активни участници в национално-освободителната борба. Много скоро след това на 29 с. м. в Търново се основава комитетът „Единство", в който влизат видните революционни дейци Стефан Стамболов, Г. и М. Живкови, Христо Ив. Големият и др. Комитетът си поставя за цел да се бори за запазването на националното единство на българския народ от двете страни на Стара планина, Македония и Одринска Тракия. Под неговото ръководство такива комитети се създават в Русе, Габрово, Горна Оряховица, Ловеч, Севлиево, Плевен, Видин, Шумен, Враца и в редица други градове и села. Търновският комитет влиза във връзка с комитета в Пловдив, който също приема названието „Единство". Комитетите в Северна България насочват усилията си към подпомагане на въоръжената борба на българите от Македония, останали под османска власт. В София, Кюстендил, Горна Джумая (Благоевград), Дупница, Радомир и др. се образуват комитети „:Единство", които ръководят непосредствено съпротивителното движение в Македония, а на 5 октомври 1878 г. избухва и Кресненско-Разложкото въстание.
През януари 1879 г. в Пловдив се образува Централен комитет за Южна България начело с Др. Цанков, св. Г. Тилев, К. Величков и Ал Людсканов, който започва да създава т. н. „гимнастически дружества" за физическа и военна подготовка и обучение на населението за отпор срещу изпращането на турски гарнизони в Източна Румелия.
В началото на март 1885 г. Тайният комитет за обединение на българския народ разпространява Възвание към българите в Източна Румелия, с което призовава всички българи в областта да се подготвят да извоюват с оръжие в ръка съединение с Княжество България:
„Братя, всеки в Източна Румелия се е убедил вече, че тая област в условията, в която е поставена, не може да вирее, че самото й съществуване се заплашва. Огромните разноски, които се харчат за поддържането на един многоброен рояк от чиновници, тежките и съсипителни данъци, които се разхвърлят върху населението за прокарване на тези разноски, стесняването на границите ни, лишаването ни от всякакви политически правдини, съсипването на земеделието ни, пълният застой на търговията, опропастяването на занаятите ни – всичко това са явни доказателства, че положението ни е станало нетърпимо, че е настъпило време да се даде конец на това угрожаещо зло. Европа поиска да направи един опит като ни раздели от северните ни братя. Тя сама се е убедила вече, че тоя опит се оказа несъстоятелен, че политическото сливане на Южна България с Княжеството е една неотлагателна нужда. Братя, предвид на нетърпимото и отчаяното ни положение, Тайният комитет за обединение на българския народ приканва всички българи, живущи в Източна Румелия да спрат безотлагателно изплащането на всякакъв данък към румелийското правителство и да приготвят оръжието си, пушките и патроните си.
Братя, съдбата е в ръцете ни! Денят приближава. Скоро шумата ще се развие. Нека тоя ден ни завари готови и всички като един човек да станем и прогласим обединението и политическото сливане на Източна Румелия с Княжеството под династията на сегашния български княз Александър I. Всякакви съвети, противни на настоящото ни, от когото и да бъдат те, посрещайте ги с презрение и считайте ги изменнически и предателски. Дерзайте, братя! Напред с Божия помощ!
От Тайния комитет за обединение на българския народ."
Непосредствената задачи на комитета по това време продължавала да бъде „освобождението на Македония и след това да се върви към целокупна България", но развиващите се събития и външният натиск от страна на великите сили заставят постепенно членовете на комитета да стигнат до убеждението, че трябва да променят тактиката.
На 25 юли 1855 г. в с. Дермен дере ( дн. Първенец, Пловдивско) БТЦРК провежда заседание с участието и на представители от Княжество България – Димитър Ризов и Коста Паница. На това заседание се избран ново ръководство с председател Захари Стоянов, в което влизат Ив. Андонов, Ив. Стоянович, Д. Ризов и капитан К. Паница. Членовете на комитета преценяват, че при съществуващите нагласи на европейските сили, съседите и поведението на султана, трудно ще могат да отстояват едновременно голямата цел – обединението на всички българи под една държавна стряха и затова се взима решението - първата стъпка към обединението трябва да е съединението на Княжество България с Източна Румелия и след това да се върви към целокупна България.
Окончателният план за съединението се утвърждава на заседание на 23 август 1885 г. Решено е то да се извърши между 15 и 20 септември главно от източнорумелийската милиция с помощта на въоръжени чети от близките градове и села, но събитията, както много често се случва в такива напрегнати моменти и когато основната двигателната сила е самият народ, изпреварват плановете на водачите. На 2 септември Захари Стоянов, П. Зографски, Ив. Стоянович и кап. К. Паница заминават за агитация по своите райони. През същия ден в Панагюрище трима местни младежи – Събко Милков, Тодор Хаджикирилов и Антон Обрешков, по примера на Априлското въстание, излизат на централната улица с развято знаме и с изстрели и викове обявяват: „Да живее Съединението!" , „Долу Румелия!" Властите ги арестуват, но това предизвиква силно народно негодувание. Около две хиляди души, мъже и жени обсаждат околийското управление, освобождават задържаните, вземат знамето и го понасят. Шествието продължава под лозунга: „Да живее Съединението! Да живее княз Александър!"
При известието за бунтовническата акция в Панагюрище БТЦРК в Пловдив не може повече да изчаква предварително набелязания срок /средата на месец септември/ и още на следващия ден, 3 септември, той се събира на Сахаттепе в Пловдив за да определи датата и да изготви плана на преврата.
След разисквания и спорове комитетът се обединява около следния план, изработен и с помощта на опитния в хайдушките дела Панайот Хитов : Въстанието да тръгне от провинцията по начин, щото в една нощ въстаниците да обсадят Пловдив. За подготовка на акцията решават Паница да замине за Чирпан, Захари Стоянов за Ихтиман, където да действат със Сестримски, а Панайот Хитов да се върне в Сливен, за да помага на поручик Галунски. Превратът трябвало да се извърши най- късно на 6 септември.
След като първите ръководители заминават по местоназначенията си в Пловдив остава В. Стефов, който да изпрати писма до революционните центрове, а в деня на въстанието, вечерта на 5 срещу 6 септември да дигне Мараша и да нареди да бият камбаната на черквата „Св. Георги". След това да отиде да посрещне влизащата в Пловдив голямоконарската дружина, водена от Чардафон, а после да отиде в лагера на родения в Болград и завършил Военното пехотно училище в Одеса участник в Руско-турската война 1877/78 г., майор Данаил Николаев, който да поеме командването на всички въоръжени сили.
На 4 септември областната администрация в Пловдив получава известие, че в Голямо Конаре е обявено Съединение, а Коста Паница е дигнал въстание в Чирпан. Уговореният знак за революцията се подава в 4 часа вечерта с няколко револверни изстрела в „Бунарджика". В това време командирът на 2-ра Пловдивска дружина майор Николаев на кон, придружен от двама кавалериста среща до градската градина началника на милицията и жандармерията генерал Дригалски и го изпраща в щабния арест. След това се явява пред строените по улицата войници и им съобщава, че румелийското правителство е съборено и е провъзгласено съединението на Южна и Северна България под скиптъра на бългaрския княз Александър I Батенберг. Недовършил още думите си и из войнишките редици се разнасят виковете: „Ура, да живее Съединението! Да живее княз Александър!"
В утринния ден на 6 септември из целия Пловдив вече се носят само едни и същи възгласи:
„Долу Румелия, долу Пашата!",
„Да живее съединението на Северна и Южна България!"
„Да живее Българския княз Александър I!"
Някои четат на глас пред слушатели разпространеното от комитета Възвание, написано още предния ден, в което се казва:

„Братя! Часът на нашето съединение удари! Чуждото Румелийско правителство, което ни тежи от шест години, е съборено. На негово място е провъзгласено съединението ни с Княжество България под скиптъра на Българския княз Негово Височество княз Александър I.
Граждани! Вие сте задължени в името на отечеството ни, за славата и величието на България, да се притечете на помощ и подпомогнете святото дело като пазите най-строго общ ред и тишина. Помнете, че строго ще бъде наказан всеки един от вас, който си позволи някакво насилие и грабеж, особено ако това насилие е против чуждите народности, които всеки трябва да защитава като свои братя. Офицери и солдати, синове на България! Тайният комитет ви обажда: Наведете глава пред гордия български лев, пред величието на Християнството – Кръста...
Благословени духовни пастири! Вие, които сте пазили и крепили България цели петстотин години, надигнете Кръста спасителен и благословете святото дело – Съединението.
Доде просветена Европа признае нашето народно и свято дело, додето дойдат войските на Негово Височество Александър I Тракия, избира се Временно правителство, което ще разпорежда и управлява всичко. А Нему е длъжен да се покорява всеки. Нека Бог и нашите мишци ни са на помощ. Напред!
От Комитета."