БАНИ - БЪЛГАРСКО ИЗОБРЕТЕНИЕ ПРЕДПАЗВА ОТ КОВИД-19 И ПАТОГЕНИТЕ

БЪЛГАРСКО ИЗОБРЕТЕНИЕ ПРЕДПАЗВА ОТ КОВИД-19 И ПАТОГЕНИТЕ

БЪЛГАРСКО ИЗОБРЕТЕНИЕ ПРЕДПАЗВА ОТ КОВИД-19 И ПАТОГЕНИТЕ

 
bg inovation
 
Всички сме свидетели на растящата заплаха от бързото разпространение на коронавируса и грипните щамове по света и в страната ни, но проницателните хора виждат онова, което убягва от погледа на останалите. Умът на известния български изобретател инж. Койчо Митев съзира ново решение за ограничаването на заразата. „Китайците имат един йероглиф (危机), който означава едновременно „криза" и „нова възможност", твърди той и го доказва с постиженията си. Русенецът е строителен инженер и сертифициран оценител на интелектуална собственост с 30 годишна практика като консултант в областта на патентното право, лобист, автор на няколко патентовани изобретения. Най-ценното от тях е епохалното му откритие за общуване на хората по света без преводач. Благодарение на неговия Метод за компютърен междуезиков превод е създадена обща за всички езици цифрова писменост. Експерти по глобални комуникации от Масачузетс нарекоха откритието „Свещеният граал на човешките комуникации". Признание за значимостта на постигнатото са престижните награди от 21-то световно изложение за иновации "Inpex" - САЩ и на името на Джон Атанасов - "Евроинтелект-2003".

Дългогодишно натрупваната информация от проучването стотици технически решения, в различни области на познанието и инженерното мислене, са родили концепцията за най-новото му изобретение. То има потенциала да помогне на хилядите хора по света, поставени в извънредната ситуация. „Когато гръмна новината за вируса КОВИД19 и всички медии започнаха да тръбят за опасността, толкова се разтревожих, че започнах постоянно да се питам:" Какво може да се направи? Как да се предпазим от заразата?" Не можех да намеря покой. Беше ме обзело състояние на превъзбуда и трескаво мислене до такава степен, че няколко нощи поред не можех да спя. Една сутрин, идеята ме осени внезапно. Видях решението! Мисля, че беше резултат от всички онези познания, натрупвани през годините и складирани някъде там, дълбоко в подсъзнанието. Станах и веднага започнах да скицирам, да обмислям детайлите. Аз не съм добър художник. Затова се обърнах към бивш колега - доц. д-р Йордан Дойчинов от Русенски университет „Ангел Кънчев", където съм преподавал. По моите указания той визуализира концепцията."- споделя изобретателят за раждането на идеята. След броени дни, на 25 февруари, 2020 година, инж. Койчо Митев подава документи за патентоване на поредната си иновация - филтър на маска за лице срещу вируси. Това е полимерна маска за многократна употреба, издръжлива и миеща се. Нейните повърхности могат епизодично да бъдат обработвани с подходящи дезинфектанти. Покритието обхваща долната част от лицето - носа, устата, брадичката. В маската е вградено устройство, което е най-важната част от нея. Състои се от две гъсти, успоредно разположени мрежички, изградени от метални нишки. Те са свързани чрез проводник с полюсите на преносима батерия с нисък волтаж. Между двете мрежички се поставя сменяем филтър от нетъкан текстил, който може да бъде изгорен след ползване. Когато маската се сложи, от влагата, отделяща се при дишане, говор и кашлица, филтърният текстил се овлажнява и през омокрените участъци протича ток от батериите. Електричеството образува електромагнитно поле, което обезврежда вирусите. При необходимост, може допълнително да се впръсне влага от аерозолна вода. Водните клъстери прихващат патогенните частици, които са изхвърлени от дихателните пътища в атмосферата, например, при кихане. Те, както и преодолелите водната и материална бариера, преминавайки през електромагнитното поле, ще бъдат деактивирани. Според становището на проф. д-р Даниел Братанов - бивш декан на факултета по обществено здраве към Русенския Университет, който сега живее и работи в Лондон, идеята е добра. Чрез нея „се търси ефекта в по-добрата защита, която тази маска предлага, като комбинира два метода, на механичната защита с филтър, и на електромеханичната защита чрез поляризирано поле, където ще филтрира и „избягалите" от филтъра частици." Концепцията е оригинална и предлага по-ефективна защита, в сравнение с масово използваните текстилни маски. „Важно е да се обърне внимание на факта, че основната цел на изобретението е вирусът бъде спрян в маската като се атакува средата, в която се разпространява - слюнката, влагата и пр." - обяснява инж. Митев. За разлика от различните маски, разпространявани в търговската мрежа, българското изобретение не само спира, но и обезврежда патогенните организми, сред които и КОВИД19.
 
mask new

Предстои да се разработят варианти на прототипи с различни характеристики на материалите за отделните компоненти на изделието - мрежички, филтърна тъкан, типа на полимера и пр. Нужни са опити с различни мощности и технически параметри на батериите. Прототипите трябва да се изследват за влиянието им върху различни вируси. Важните и многобройни задачи изискват екипни усилия и надеждна подкрепа. Затова изобретателят е изпратил писма до всички държавни институции в България, които биха могли да съдействат. Българската държава би могла да поиска лицензия върху изобретението и тя да управлява правата върху бъдещия патент. Подобен акт от нейна страна би позволил ускореното внедряване на изделието, появата и разпространението му в търговската мрежа. Докато се изчаква реакцията на институциите е изпратена информация до посолствата на Китай, Индия, Япония, Южна Корея, Италия, Турция, САЩ и др. с цел да се осигурят необходимите ресурси, а бъдещият патент да бъде защитен и в други страни по света. Министерството на здравето в Турция, учени от Софийския университет, както и от Руската федерация, са проявили интерес и вече са разговаряли с инж. Койчо Митев.
 
Решението дали да се инвестира в този проект очевидно ще бъде резултат от становища на множество специалисти от различни области на познанието. Но тези държави, които бързо вземат това решение, ще могат и бързо да го реализират. Да се ограничи разпространението на вирусите означава да се даде по-голям шанс за живот на хората.

Д-р инж. Гинка Стоева