Интервю с акад.проф.д-р Надка Бояджиева, дмн относно инфекцията с COVID-19

Р.М. - Акад. Бояджиева, Вие имате доказан прогрес в работата си относно разработка и създаване на ново противовирусно лекарство. Този въпрос е актуален днес и бихте ли споделили с гражданите този опит.
- Благодаря. Ние създадохме ново лекарство за лечение на херпесни инфекции. Предклиничните и клинични изследвания се проведоха в периода между 1982-1987 г. от колектив с ръковидители проф. д-р Петър Андонов, вирусолог и проф. д-р Стефан Дундаров, вирусолог. Изследователският екип включваше химици, вирусолози и екип, който се ръководеше от мен (по това време бяха главен административен асистент на Катедрата по фармакология и токсикология на Медицински факултет - София). Ние извършихме фармакологичните и токсикологичните изследвания на веществото, което беше наречено Вирацин. По това време аз отговарях за ембриотоксични и тератологични изследвания на лекарства, и проведох допълнително задълбочени проучвания за Вирацин в това направление. Предложих на проф. Андонов да изследваме влиянието на Вирацин за възстановяване на рани (регенеративното действие). Всички изследвания бяха представени съгласно закона за утвърждаване на този лекарствен продукт. Имаме патент за него, което означава, че е оригинално противовирусно средство с избирателно действие върху херпесни вируси. Патентът беше закупен от много държави и започна производство на лекарството под различни наименования от съответните фармацевтични фирми. Клинично беше доказан неговият терапевтичен ефект върху инфекции с херпес симплекс и херпес зостер.

Р.М. - Вашият опит в направление на създаване на много лекарства и научните ви разработки в областта на имунологията ми дават право да Ви попитам за становището Ви като лекар и професор относно COVID-19 и перспективите за създаване на противовирусно лекарство.
- Да, благодаря Ви. COVID-19 е вирус от групата на корона вируси, който е с малък размер и в някои класификации тази група вируси се поставят в групата на зоовирусите.

Р.М. Защо?
- Защото се е доказало в област на Китай, където започна вирусната инфекция, че вид прилепи, характерни за това място, имат този вирус. Те не боледуват от него, но го пренасят като тип междинен преносител на човека. Това определя, че някои специалисти класифицират COVID-19 в групата на зоовирусите. Тази инфекция е внезапна с нов щамб (6-ти поред) от тази група вируси и е много епидемична. COVID-19 е малък по размери, много по-малък от херпесните вируси и преминава много бързо през кожа и тъкани. Характерни за него са трите етапа на развитие и функция на вируса в човешкото тяло, които сме дискутирали и описвали в нашите книги за грипните вируси. Първият етап е проникване на вируса в клетката. Вирусът има обвивка, която съдържа липофилни израстъци (те са определили и наименованието корона). Доказано е, че тези липофилни частици на повърхността на вируса се разграждат бързо от детергенти и един от най-ефективните детергенти е сапуна. Това определя и препоръките в целия свят да се мият ръце, лице, тяло със сапун. Върху повърхността на вируса е доказан протеин, който е отговорен за проникването му в клетките. Доказано е, че алвеоларният епител, който покрива алвеолите в белите дробове, експресира този протеин, който има роля на рецептор за прехвърляне на вируса вътре в клетките. Вторият етап е вътреклетъчната репликация на вируса вътре в клетката. От един вирус се образуват много вирусни частици - вириони, които се изграждат като нови вируси. Важна характеристика за вирусите е, че те преминават в клетките на определени тъкани/органи, т. имат определена органотропност. Третият етап е излизането от клетката на многото новообразувани вируси, които се разпространяват и инфектират околните клетки. Посоченото обяснява защо много бързо в продължение на часове (24-48 ч.) се развиват бронхопневмониите при много от инфектираните с COVID-19.

Р.М. - Има ли данни за експресия на този протеин върху клетки на други органи?
- Изследователите работят по този въпрос, но има данни за тропизъм на вируса към клетки на периферни нерви, провежда се изследване и за други тъкани и органи. Симптоматиката, която се диагностицира от сърдечно-съдовата система, периферната нервна система, храносмилателният тракт и други органи се дължи на усложненията от вирусната инфекция.

Р.М. - Как преценявате възможностите за създаване на нови лекарства в това направление?
- Съвременните изисквания за създаване и внедряване на ново лекарство се различават по време от периода, когато ние създадохме и внедрихме Вирацин. Цялостният процес беше няколко години, но днес се изисква огромен потенциал от изследователи и продължително време за предклиничните и клинични проучвания. Колкото и да се съкрати времето на проучвания, изискванията за ново лекарствено средство са свързани с време. Например: при нашите предклинични изследвания е необходимо време за изследване на острата, субхронична и хронична токсичност върху експериментални животни. Минималните периоди за тези няколко етапа за токсикологични изследвания е 6-8 месеца (това е при значима натовареност във времето на изследователския екип). Паралелно фармакологичните и вирусологични изследвания изискват минимум 8-12 месеца отново при голяма натовареност на изследователския екип. Следващият етап на клинични проучвания е също продължителен по време с 4-5 задължителни етапа преди едно лекарство да се предложи като ново лекарство, в конкретния случай противовирусно за COVID-19. Посоченото определя необходимостта от време, поне 12-24 месеца, за разработка и внедряване на ефективно противовирусно лекарство. Това се е случвало и през последните години за някои лекарства, при които пътят на утвърждаването им от FDA (Федералната агенция за лекарства на САЩ) беше съкратен, т.е. те се разработиха и внедриха за 3-4 години (това бяха епигенетични лекарства и върху този проблем нашият изследователски екип работи през последните години). Като специалист виждам 3 основни направления, по които може да се създаде очаквано и логично лекарство за COVID-19: 1. Да се създадат блокатори на протеина, който осигурява преминаването на вируса в клетките на белия дроб. 2. Да се създаде лекарство, което да блокира репликацията на вируса вътреклетъчно. 3. Да се инхибира излизането на новите вируси от клетката. За третото направление ще са необходими значими усилия от изследователските екипи. Това мое становище се определя от доказания ми опит.

Р.М.- Какъв е вашият опит?
От 2016 г. до сега провеждам научни изследвания, които са свързани с молекулярни и генетични механизми на клетъчната екзоцитоза. Обучих докторант и лекар-специализант на методите за проучване на тези механизми и получихме много резултати, които обединихме в публикация, дадена през 2019 г. в едно от водещите международни списания с висок IF. Нашите проучвания показват напускане от клетката под влияние на различни стимули на важни вещества от различни групи като цитокини, невротрансмитери, различни протеини и др., които преминават през клетъчната мембрана в междуклетъчното пространство и от там претърпяват различни промени и пътища на въздействие върху околните клетки. Нямаме сигурни данни за COVID-19 и преминаването на новообразуваните вътреклетъчни вируси през мембраната на вируса и механизмите на този процес. Когато науката натрупа повече изследвания и резултати ще се дискутира и тази трета възможност за ново противовирусно лекарство.

Р.М. - Някои медии и граждани съобщават, че инфекцията с COVID-19 е грипна инфекция. Какво е вашето становище?
- COVID-19 не е грипен вирус, въпреки че посочените три водещи етапи за неговото съществуване в клетки са близки до тези, които са доказани за грипни вируси. Инфекцията с COVID-19 клинично също се различава по бързина на настъпване на симптоматиката от грипните инфекции. Клинично симптомите настъпват при по-голяма част от пациентите постепенно, което е един от най-рисковите моменти за вредата и смъртността от COVID-19. Човекът е заразен, има симптоми като повишена температура, общо неразположение, болки в мускули, главоболие, някои пациенти се оплакват от кашлица, слаби болки в гърдите и не е така силно и драматично изразена симптоматиката, както при зараза с грипни вируси. Тази характеристика се отразява при създаване на нови лекарства.

Р.М. - Защо?
- Защото при разработката на противовирусните лекарства и тяхната клинична ефективност се има предвид да се осъществи лечение на грипната инфекция още в първите 24-48 ч. от началото на проява на симптоматиката. Лекарите препоръчваме да се извърши веднага диагноза, която да документира има ли грипна инфекция и веднага започва специфичното лечение със съвременни противовирусни лекарства за грип. Тук симптоматиката е заблуждаваща, като водеща е повишената температура и общото неразположение през първите дни, през които вирусът се развива в организма и увеличава засегнатите клетки и тъканта. Така се „замаскирва" един важен етап за терапевтична активност на новосъздадено лекарство. Посоченият анализ показва, че възможно по-силно действие ще има комбинация от две създадени противовирусни лекарства за COVID-19, които ще обхванат два от посочените етапи на съществуване на вируса в клетките.

Р.М.- Какво е лечението на заболелите от COVID-19 по настоящем?
- Лечението е комплексно. То включва употребата на лекарствени средства от различни фармакологични групи. За България беше много важен опитът на лекарите от Китай, защото инфекцията с COVID-19 започна в България около 3-4 седмици след тази в Китай. Има протоколи за ефективното лечение на пациентите, които се разпространиха и по интернет и чрез Министерство на здравеопазването у нас и българските лекари ги ползват. Всеки пациент има своето индивидуално лечение, което включва комбинации от антибиотици, средства за дихателната, за сърдечно-съдовата система, средства за общо укрепване на организма и безспорно се ползват протоколите на спешна помощ, които се включват в индивидуалното лечение на всеки пациент. Едно предложение на лекарите от Китай, което се потвърди от лекарски екипи в Италия, е комбинация на азитромицин + продукт от групата на хининови препарати. Различни са резултатите при различните пациенти и затова подчертавам, че всеки пациент получава индивидуално лечение и е под непрекъснато наблюдение за ефективността на това лечение. В Китай се направиха опити да се приложи противовирусен препарат, дори комбинация от противовирусни лекарства, но не се съобщи за тяхна значима терапевтична активност.

Р.М. - Защо бяха приложени две противовурисни лекарства, които са включени в групата лекарства за лечение на НIV инфекция (СПИН)?
- Има такива съобщения. За период от време две лекарства за лечение на HIV инфекция са прилагани на някои пациенти. Изборът на тези две лекарства е бил на база доказателства, че COVID-19 има два ензима, които са открити и в HIV вируса.

Р.М. - Какво е становището Ви за продуктите със структура, която е близка до хинин?
Това са аналози на хинин. Известни от десетилетия в света. Един от продуктите, който е показал ефективност е включен в групата на противомаларийни лекарства. Част от тези аналози и този продукт са с доказана ефективност при някои автоимунни заболявания. В България те не бяха включени в разрешените лекарства през последните години, но в други държави бяха произвеждани и прилагани. Има неточни изказвания, включително на колеги, за голяма токсичност на тези продукти. Те са внедрени основно за лечение на малария. Прилагат се продължително време, имат токсичност върху черния дроб, но не са чак така страховити, както прозвучаха думи на наш колега. Всяко едно лекарство има своята токсичност. Някои от тези хининови аналози се прилагат продължително, което определя и по-големия риск за черния дроб. При лечение на COVID-19 не се изисква това дълго приложение на аналози на хинина и е по-важно да помогнем и спасим пациента като протектираме черния дроб. Затова при комбинацията с тези лекарства се получиха терапевтични ефекти и спасяване на много пациенти в Китай и други държави. Ние сме благодарни на Националния щаб с ръководител генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, който веднага реагира на съобщението на китайските лекари и в подкрепата на правителството и лично на г-н министър-председателя Бойко Борисов да се осигури този аналог на хинина. Даде се възможност на българските лекари по тяхна преценка да го използват, следвайки протоколите от положителния опит на други лекарски екипи. Считам, че в България бяха взети много бързи и ранни мерки от правителството и лекарските екипи, много бързо се реагира в направление превенция на инфекцията с COVID-19. Чрез бързите реакции и строги мерки се намали процента на заболелите, и съответно се потиска разпространението на COVID-19, а опитът и талантът на българският лекар с неуморните усилия на медицинските екипи помогна за спасяването на стотици пациенти. Твърдя, че ниската смъртност у нас се дължи първо на ефективните действия и правилните указания на националния щаб, съгласувано с Министерски съвет. Но пак подчертавам, че на първа позиция е талантът на лекарите и медицинските екипи в България, който е значим и доказан и на световно ниво. Искам да благодаря и на активността на акад. проф. д-р Радка Аргирова, която е член на нашия център по медицина към БАНИ в битката с инфекцията от COVID-19 и да подчертая, че за мен тя е един от най-значимите професори-вирусолози у нас и в света. Нейните знания, опит и възможности са изключително полезни за спасяването на българите в този труден момент на пандемия.

Р.М. - Последният ми въпрос е: Необходим ли е оптимизъм по настоящем, когато сме в условия на пандемия?
- Оптимизъм винаги е необходим и това помага за имунната система, за профилактика срещу стрес и безспорно в цялостния процес на профилактика и лечение на хората. Аз съм оптимист, че така, както стартираха грижите от лекарските екипи и грижите на държавно ниво ще успеем да спасим България от голяма епидемия и до минимум ще имаме смъртност сред инфектираните с COVID-19. Нашите лекари - академици, член кореспонденти и членове на БАНИ участват в различни екипи, свързани с борбата срещу инфекцията от COVID-19. Благодарим на всички. Желая здраве и дълъг живот!

Р.М. - Благодаря ви и ще ви помоля за още едно интервю, свързано с ролята на имунната система при инфекция с COVID-19.
- Да, благодаря Ви, ще го направим.