Във Варна се проведе Шестата редовна сесия на Световния парламент на българите

Морската столица на България Варна събра 200 българи от различни страни, които взеха участие в Шестата редовна сесия на Световния парламент на българите (СПБ) към Асоциацията на българите по света (АБС). Сесията се проведе на 21 и 22 ноември 2015 г. в конферентната зала на хотел „Персей". Форумът бе открит с химна на Р България „Мила Родино" и химна на АБС „Де е България" в изпълнение на хор „Добри Христов" към Общинския детски комплекс „Варна".

 

Делегатите пяха заедно с младите хористки, облечени в национални носии. Събранието бе открито от председателя на СПБ акад. проф. д-р Пламен Павлов, който подкани присъстващите за едноминутно мълчание в памет на загиналите при терористичните атаки в Париж на 13 ноември т. г. След това той приветства всички с добри дошли и изказа пожелание за ползотворна работа на форума. В деловия президиум освен акад. Павлов бяха Кирил Йорданов – председател на АБС, акад. проф. д-р Григор Велев – председател на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) и почетен председател на АБС, Нина Топалова и Александър Гарановски от Молдова – зам.-председатели на СПБ.
„Българските институции не провеждат активна политика по отношение на нашите сънародници в чужбина, които очакват по-голяма подкрепа за съхраняването на българския език и традиции и развитието на българската култура зад граница", изтъкна акад. Пламен Павлов. И допълни, че за жалост сега е много по лесно да получиш подкрепа у нас като бежанец, отколкото като българин от задграничните диаспори.

Акад. Велев се спря на сложната геополитическа ситуация в света, необходимостта от общи мерки за защита на живота и демокрацията в Европейския съюз, без това да е в ущърб на националните интереси на всяка държава. Той изнесе данни на Института по демография към БАНИ, според които през последните 25 години България са напуснали 2 млн. и 150 хил. нашенци. „Населението застарява, всяка година млади хора заминават в чужбина да учат и остават там на работа", каза още акад. Велев. Той изрази надежда, че много от заминалите ще се върнат да работят в родината, а също и че в България ще останат много млади българи от българските исторически територии, които идват да завършат висшето си образование тук.

Борислав Стоев прочете поздравителен адрес от името на Варненския и Великопреславския митрополит Йоан, който не успя да присъства на събранието поради участието си в официална църковна церемония за празника Въведение Богородично и Деня на християнското семейство, които се отбелязват всяка година на 21 ноември.

Иванка Славчева, главен експерт Българската агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) прочете поздравителен адрес от името на председателя на агенцията г-н Борис Вангелов. Славчева обяви, че между 100 и 200 души на ден кандидатстват в ДАБЧ до получат удостоверение за български произход. Най-много желаещи има от Украйна, Молдова и Македония. Тя допълни, че по света има около 850 български общности, с които агенцията контактува. Бюджетът на ведомството обаче е твърде ограничен и не дава възможност за по-активно подпомагане на техните инициативи. Най-много българските организации има в САЩ, Канада, Испания, Германия и Великобритания.

Делегатите дискутираха актуални проблеми, засягащи българската диаспора, състоянието на българските неделни училища в чужбина, различните инициативи, целящи да съхранят българските традиции, история и култура.
Степан Сабий от Молдова обяви, че в областта Тараклия живеят 24 хиляди българи, които от години настояват там да бъде открита консулска служба, но това и до днес не се е случило. Той каза още, че в Тараклийския държавен университет се преподава на български. Около 100 младежи всяка година избирали да продължат образованието си в България и едва десетина от тях се завръщат.

Сънародниците ни са внесли проектозакон в парламента на Молдова, който да даде на област Тараклия статут на национално-културен регион.

Акад. Павлов даде думата на Карен Алексанян – арменец, живеещ в България, който е инициатор за създаването на Двор на кирилицата в рамките на културно-историческия музей „Плиска". Алексанян разказа, че е бил вдъхновен от Свети Цар Борис Покръстител, делото на Светите братя Кирил и Методий и техните ученици и покани присъстващите да посетят този уникален музей, в който има и параклис.

Боян Ботйов, председател на фондация „Христо Ботйов" обяви пред делегатите, че фондацията е инициатор за провеждането на различни събития във връзка в 140-годишнината от Априлското въстание и подвига на Ботевата чета, която ще се отбележи през 2016 г. Той допълни, че е изготвена национална програма, в която със свои инициативи могат да се включат и нашенци от българската диаспора. Всички събития ще бъдат под патронажа на председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева. В тази връзка акад. Пламен Павлов огласи предложението на Иван Боримечков от Тараклия 2016 година да се посвети на Опълченските дружини.

Дора Костова, главени редактор на вестника на българите в Украйна „Роден край" разказа емоционално колко много българи се събират на ежегодния събор „Кубрат събира потомците си", който се провежда в село Малое Перещепино. Много българи отиват да изразят почит и на мястото с паметна плоча в град Запорожие, където се намира гроба на кан Аспарух. Дора Костова разказа и за родолюбивата инициатива на отец Геннадий Мартънов, който е започнал в град Арциз строителството на уникален църковен комплекс. За негов модел са взети знакови български църкви – Старата митрополия в Несебър, Голямата базилика в Плиска и Златната църква на цар Симеон в Преслав. Много българи от Украйна са се включили в този амбициозен проект с парични помощи и доброволчески труд. Българската общност в Украйна търси подкрепата на Асоциацията на българите по света и на Българската православна църква за да бъде приет новия храмов комплекс за подворие на БПЦ. Ирина Сиворцова от Украйна призова от трибуната България да подпомогне с храна, медикаменти и дрехи българи, живеещи в Донбас, Донецк и Луганск, които бедстват вследствие на военните стълкновения в тези области. Нашенците, живеещи в Украйна настояват също българската държава да им съдейства в кратки срокове при желание от тяхна страна да живеят и работят в България.

Участниците във форума получиха като подарък книгата „Българска национална доктрина (проект)", изготвена от екип с ръководител акад. проф. д-р Григор Велев и внесена преди няколко месеца в Народното събрание на Р България. Те имаха възможност да си купят народолюбиви книги за българските традиции, история, култура.
По време на сесията бяха сформирани следните ресорни комисии: Комисия за защита на националната идентичност и националните интереси; Комисия по въпросите за българското гражданство на нашите сънародници, възможностите за тяхното преселване в България и лобиране в полза на Отечеството; Комисия за образованието на децата и младежите в диаспората и изграждане на културни институти, читалища и информационни центрове; Комисия за развитие на религиозната духовност, култура и традиции и за изграждане на храмове; Комисия за връзки с Народното събрание, държавните институции и медиите в България и в чужбина; Комисия за събиране на средства за финансиране на дейността на АБС к СПБ.

Участниците в сесията приеха единодушно Декларация за статута на Западните покрайнини след разпадането на Югославия през 1991 г. и незаконното им присъединяване към Р Сърбия през 2006 г. В документа се предлагат няколко възможности за решаване на правния казус:

• Да се покани Република Сърбия доброволно да върне Западните покрайнини на Р България в името на доверието и добросъседството между двата народа;
• Поради промяна на статуса на Западните български покрайнини след 1991 г., логично и обосновано е поради „коренна промяна на условията", при които е подписан парижкият мирен договор (modus sic stantibus), същия да бъде ревизиран или преформулиран;
• Българското правителство да се обърне към Международния Хагски арбитражен съд за да реши справедливо съдбата на Западните покрайнини;
• Българското правителство да предприеме консултации с правителствата на шестте бивши югославски републики във връзка с възможността на Западните покрайнини да бъде дадена автономия (политическа, икономическа и културна) под протектората или чрез Кондоминиум (съвместно управление) между Р България и бившите югославски републики, като вариант на възможно решение.

Декларацията ще бъде изпратена до президента на Р България г-н Росен Плевнелиев, министър-председателя г-н Бойко Борисов, председателя на НС г-жа Цецка Цачева и европейски институции