ДЕМОГРАФСКИЯ ПРОБЛЕМ НА БЪЛГАРИЯ- КРИЗА ИЛИ КАТАСТРОФА?
Автор: акад. д-р М.КаменоваБългарската Академия на Науката и Изкуствата организира конференция на тема: "Демографски проблеми на България", която се състоя на 29 април т.г. в киносалона на Военномедицинска академия.
Акад. Григор Велев откри конференцията с думите за огромното значение на този проблем, чието пренебрегване и отлагане от държавните и правителствени органи оказва негативно отражение върху цялостното социално, икономическо и здравословно развитие на нацията , засяга пряко националните интереси и застрашава националната сигурност . Конференцията се ръководеше от проф.Г.Маринов, академик на БАНИ.
Видни български учени и експерти в демографските изследвания изнесоха аналитични доклади за състоянието на демографските показатели в България, които ни нареждат на едно от последните места в света. В своя доклад проф. М.Мирчев, дсн,изтъкна реалните рискове на демографската криза за нацията, икономиката и държавата в нейните истински измерения, които се изкривяват от официалната статистика, представяща относително по-добри показатели за раждаемост без да се отчита,че това се дължи на повишената раждаемост сред ромското и турско малцинство. Проф.д-р Нако Стефанов разкри катастрофалното състояние на демографските показатели с отчайващата перспектива след 30-40 г. българския етнос да спадне под 1 000 000 – до 800 000 души, ако сегашната тенденция не се овладее. Неговият стратифициран по отношение на етническия състав анализ на кризата в нашето общество разкри ужасяващия факт, че България е загубила за 20 г. около 22% от трудоспособните и интелигентни млади българи, които можеха не само да въпроизвеждат българчета, но да влеят своята жизненост, ум и енергия за развитие на собствената си страна. Това е повече от загубата по време на двете световни войни! Върху етническата слагаема акцентира в доклада си също проф.д-р Игнат Минков, който показа данни, че точно българският етнос, който носи цивилизационната и културна характеристика на държавата България има най-лошите демографски параметри водещи до застаряване на населението и обезлюдяване на стотици селища и цели големи райони. Бяха разгледани народо-психологическите аспекти на демографския срив / от доц. д-р Ивайло Христов/ , както и влиянието й върху националната сигурност /доц. д-р Борис Манов/. Колектив от български учени-медици, сред които акад.проф.д-р Цекомир Воденичаров, акад.проф.д-р М.Апостолов и доц.д-р П.Балканска разкриха медико-социалните аспекти на демографския срив и предложиха някои подходи за разрешаването им.
В докладите и обсъждането им се разголи истината за демографската криза , опасността да прерастне в катастрофа за българската нация и да се окаже пагубна за съществуването изобщо на България. Показаха се дълбоките й корени в липсата на национална политика за укрепване на българската държава,икономика, култура и образование, в деформация до неузнавамост на българската народопсихология, в пренебрегване на констатациите и изводите на българските учени социолози и демографи. Изтъкна се, че тенденции за задълбочаване на демографските проблеми в етнически аспект съществуват и в редица европейски страни , свързани с неолибералната политика, но не с такава острота и безизходица, каквито се наблюдават в нашата страна. Присъстващите млади социолози с тревога отбелязоха отлива на млади умни и перспективни младежи във фертилна възраст за чужбина. Голяма болка прозвуча в едно от изказванията: „Кой ще чете Ботев и Вазов в бъдеще?" Акад. Петко Тодоров насочи вниманието към поуките от българската история, когато в периоди на криза три институции са поемали отговорността за излизане от нея - Светия Синод, министерството на просвещението и министерството на отбраната.
Участниците се присъединиха към предложението на председателя на БАНИ акад.Григор Велев да се създаде Национален обществен съвет по демографския проблем, който може да има стратегическо значение за българската държава. Този съвет като китайската капка трябва да констатира, алармира, буди съвестта на българското население и българските управници, като ги провокира към взимане на неотложни решения за предотвратяване на демографската катастрофа.
В заключение академик проф. Г.Маринов изтъкна, че мащабността на проблема не може да бъде обект на една декларация и едномоментни решения, а са необходими обединени усилия на правителствени и неправителствени институции, които да действат постоянно, адекватно, обосновано и решително за да противодействат на негативните демографски тенденции в България. Българската академия на науките и изкуствата има научно-изследователски капацитет да създаде такъв обединителен център за анализиране и предлагане на решения за преодоляване на демографските проблеми.
