Първият велик събор на българите по света

ПЪРВИ ВЕЛИК СЪБОР НА БЪЛГАРИТЕ ПО СВЕТА

ВАРНА – 2008

      Първият велик събор на българите по света бе проведен от 1 до 3 ноември 2008 г. в гр. Варна. Той бе организиран от Българската академия на науките и изкуствата, Научния център за българска национална стратегия, ръководен от г-н акад. проф. д-р Григор Велев, с любезното съдействие на Община Варна и на г-н кмета Кирил Йорданов.

    На инициативата откликнаха 387 културно-просветни дружества и  землячески организации на българите от петте континента. На Събора присъстваха делегати от 34 страни, от всички краища на света, където има българи, както и делегати, живеещи в България - общо около 1000 делегати и 1500 гости и журналисти.

    Свикването на Първия велик събор на българите по света е първият опит на граждански неправителствени организации да се вслушат във волята, желанията и стремежите на нашите сънародници, живеещи в България и чужбина.

    Съборът започна своята работа на 1 ноември -  Деня на народните будители, с градско тържество на Алеята на възрожденците в Морската градина и с празничен молебен, отслужен от Тяхни Високопреосвещенства Варненско-Преславския митрополит Кирил, Русенския митрополит Неофит и Видинския митрополит Дометиан.

    Тържественото откриване стана в Двореца на културата и спорта, където бяха прочетени приветствени адреси от Негово Светейшество Патриарха на Българската Православна Църква Максим, Председателя на Народното събрание  Георги Пирински, вицепремиера и министър на външните работи  Ивайло Калфин, министъра на икономиката и енергетиката  Петър Димитров, министъра на културата  проф. Стефан Данаилов и от ръководителите на някои български политически партии. Гост на Събора бе и кметът на София  Бойко Борисов, който  поздрави лично делегатите. Тук се състоя и премиерата на първата част на новия документален филм ,,Кои сме ние българите”.

    През този празничен ден Съборът учреди Асоциация на българите по света с почетни председатели акад. Григор Велев и кметът на Варна Кирил Йорданов и председател акад. проф. д-р Александър Чирков и с юридически адрес във Варна,  на улица ,,Джеймс Баучер” 38.

    Асоциацията на българите по света /АБС/ е юридическо лице с нестопанска цел, създадено по реда и условията на българския Закон за юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза, както и в съответствие със законодателствата на другите държави, в които живеят българи.

                                   Целите на Асоциацията са:

    • Да сплотява българите по света в името на осъществяването на българския национален идеал за 21-ви век, формулиран така: СВОБОДНА, НЕЗАВИСИМА ДЕМОКРАТИЧНА И БЛАГОДЕНСТВАЩА БЪЛГАРИЯ, ЧЛЕН НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ – ДУХОВНА ОБЕДИНИТЕЛКА НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ И ОПОРА НА БЪЛГАРИТЕ ПО СВЕТА;

    • Да съдейства за утвърждаване у всички българи на българско национално самосъзнание;

    • Да запознава българите по света и техните близки с многовековната българска история и култура;

    • Да съдейства за участието им за постигане на по-нататъшното духовно и всестранно развитие на българската нация и на нейния международен авторитет;

    • Да лобира в полза на българската нация и национална държава.

    През втория ден от работата си Съборът избра Световен парламент на българите по света с председател  акад. проф. д-р Цекомир Воденичаров. Освен ръководство, към Световния парламент на българите бяха съставени 10 комисии:

    • Комисия за защита на българската национална идентичност;

    • Комисия по образованието на децата и младежите от диаспората;

    • Комисия за изграждането на културни институти – читалища, културни домове и информационни центрове;

    • Комисия за развитие на православната духовност, култура, традиции и изграждане на храмове;

    • Комисия за лобиране в полза на Отечеството;

    • Комисия за набиране на средства за финансиране дейността на АСБ и СПБ;

    • Комисия по въпросите за българското гражданство на нашите сънародници в чужбина;

    • Комисия по реализирането на проекта за преселване в България;

    • Комисия за връзки с българските медии извън страната;

    • Комисия за контакти с Народното събрание на Република България.

    Парламентът се формира, организира и осъществява дейността си в съответствие със законодателството на Република България и на държавите, в които живеят българи, а също в съответствие с Устава на Асоциацията на българите по света. Работата на Световния парламент на българите има за цел да съдейства за осъществяване на българската национална идея, българския национален идеал за 21-ви век, както правата и интересите на българите по света. Състои се от 200 депутати (100 от България и 100 от диаспората), избрани от съответните Асоциации на българската общност в дадена страна за срок от пет години. Броят на депутатите на СПБ, избрани от съответните български общности в различните държави се съобразява с броя на българите в тези общности. През третия ден Съборът прие ,,Бяла книга” със седем меморандума относно:

    • Подкрепата на българската държава за откриване на български училища в съседните на България страни, в които се признава българско национално малцинство, както и в държави с многобройна българска емиграция;

    • Съдействие на българската държава за разкриване на културни институти (културни домове, читалища, библиотеки) в страни с многобройна българска емиграция;

    • Строителство на храмове и параклиси в страните по света, където е заселена българската емиграция;

    В ,,Бялата книга” бяха включени и меморандуми относно някои

                      НЕРЕШЕНИ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА                    

                                     НАЦИОНАЛНА КАУЗА:

    • Незаконното присъединяване на Западните покрайнини към Република Сърбия след разпадането на Югославия;

    • Признаване на българското национално малцинство в Република Гърция;

    • Признаване на българското национално малцинство в Република Албания;

    • Необходимостта от формулиране на нова национална политика спрямо Република Македония.

    През този ден от работата на Събора делегатите на Световния парламент на българите по света гласуваха

                                БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ДОКТРИНА

изготвена от Научния център за българска национална стратегия към възстановената обществена Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ). Република България е единствената страна в Европа без своя национална доктрина. Приемането на Българската национална доктрина „България през XXI век” се налагаше по следните съображения:

    • Всяка модерна държава се изгражда на базата на два основополагащи документа – Конституция и Национална доктрина.

    • Конституцията определя правните начала и институциите, както и правата и задълженията на гражданите, структурата и задачите на централните и местните органи на властта, които осигуряват държавността.

    • Националната доктрина определя националния идеал (дългосрочната стратегическа цел) на държавата, към която трябва да се стреми нацията, както и посочва средствата и пътищата за нейното осъществяване.

    • Нация и държава без Национална доктрина са обречени на безпътица и лутания в движението си към бъдещето, поради което не може да постигне значими резултати в своето развитие.

    • Всички модерни държави имат свои национални доктрини. Национални доктрини имат и нашите съседи на Балканите.

    Всички балкански народи от години свикват подобни събори, за да помогнат за обединението на нацията и за да лобират за интересите на своите държави. Ние, българите, макар и последни, късно подхващаме тази идея, за да направим нещо полезно не само за българските емигранти, но за своите майки, бащи и деца, живеещи в и извън нашето Отечество. Първият велик събор на българите по света е национална манифестация на българския национален дух за всичките 14 милиона българи, пръснати по петте континента. Съборът цели да осъществи лелеяната патриотична мечта да бъдем единни и задружни, работещи за благото на Родината, за днешния и утрешния ден на България.