„За и против“ влизането на България в Еврозоната
На 15 юни 2018 г. петък в БЧК, Овална зала, от 14.00 ч.по инициатива на Научен център „Икономически изследвания и стратегии" на БАНИ и Софийска търговско-промишлена камара се проведе семинар-дискусия на тема „За" и „против" влизането на България в Еврозоната". Модератор на форума бе академик проф. Георги Маринов, директор на НЦИИС. От двете страни на „дискусионната бариера" застанаха д-р Румен Гълъбинов и академик проф. Нако Стефанов.
След като изясни въпроса за това какво представлява Еврозоната и изискванията за включването (т.н. маастрихтски критерии) в нея д-р Румен Гълъбинов изрази виждането си за основните ползи за страната ни от влизането в горната, а именно:
• Покачване на кредитния рейтинг, което в повечето страни се наблюдава още при влизането в ERM II;
• Влизането в ERM II и Еврозоната може да даде възможност за структурни реформи в икономиката;
• За банките в България приемането ни в Еврозоната означава и включване в Европейския банков съюз;
• Влизането в Еврозоната дава достъп до общите гаранционни фондове на Европейския механизъм за стабилност, Единния механизъм за преструктуриране на проблемни банки и достъп до ликвидност и рефинансиране от ЕЦБ.
Едновременно с това, той направи следните препоръки и предупреждения:
• Правителството трябва да направи един график от действия, с който да представим намерението си да кандидатстваме в ERM II и да ги изпълняваме последователно;
• Все още не сме готови – удовлетворяваме количествени изисквания, но не и качествените;
• Еврозоната се интегрира по-бързо от останалата част на ЕС и се създава реален риск от различни скорости.Членството ни в Еврозоната е гаранция, че България няма да е на друга скорост в ЕС.
Акад. проф. Н.Стефанов подчерта в своето изказване, че съществуват много аргументи „за" и против". За да може да се формира мнение за това струва ли си България да се отказва от лева в името на еврото в текущия период следва да се създаде класификация на всички тези аргументи „за" и „против" по редица критерии. Първият такъв критерий е несъмнено функционалната област на аргументацията. От позицията на този критерий следва да се говори за:
• Политически аргументи – това са аргументи пряко свързани с политическия процес на национално и регионално равнище. В случая имаме предвид интересите и цели на политически партии и активистки групи в нашата страна, както и такива на политически течения и обединения на равнище ЕС;
• Икономически аргументи - съответно това са аргументи свързани с икономическия процес, взаимоотношения и взаимодействия пак на национално ниво и такова в рамките на ЕС;
• Геоикономическата и геополитическа аргументация – в случая става дума за един по-мащабен поглед върху „за" и „против" както от гледна точка на време, така и на пространство, т.е. присъства дългосрочност като перспектива и включване не само на национален и регионален аспект, но и глобален ракурс при формиране на гледна точка и позиция.
• Политически аргументи – това са аргументи пряко свързани с политическия процес на национално и регионално равнище. В случая имаме предвид интересите и цели на политически партии и активистки групи в нашата страна, както и такива на политически течения и обединения на равнище ЕС;
• Икономически аргументи - съответно това са аргументи свързани с икономическия процес, взаимоотношения и взаимодействия пак на национално ниво и такова в рамките на ЕС;
• Геоикономическата и геополитическа аргументация – в случая става дума за един по-мащабен поглед върху „за" и „против" както от гледна точка на време, така и на пространство, т.е. присъства дългосрочност като перспектива и включване не само на национален и регионален аспект, но и глобален ракурс при формиране на гледна точка и позиция.
Несъмнено възможни са и друг тип класификация, като например:
• Спекулативни аргументи – т.е. това са аргументи, които са ненадеждни и безмислени, поради което имат характер на спекулация;
• Резонни аргументи – такива, които се характеризират с висока степен на надеждност.
Разгледани през ракурса на тези два типа критерии за оценка на „за" и „против" става ясно, че политическите аргументи на значителна част от нашия т.нар. „политически елит", както и основните икономически аргументи „за" са по-скоро от спекулативен тип, отколкото да гарантират високо равнище на надеждност. В тази връзка бе подчертан такъв риск като този, че при замяната на лева с евро, както показва досегашния опит на други страни няма гаранция от рязък скок на цените на дребно, което значителна част от българските трудещи се няма да могат да издържат.
Значителен е риска от загуба на натрупания валутен резерв от около 38-40 млрд. евро, с който се гарантира Валутния борд в България. В тази връзка бе направен преглед на състояние на дълга на страни членки на ЕС, както такива вътре в Еврозоната, така и такива извън нея. Приет преди 26 години, Договорът от Маастрихт предвижда максималният допустим размер на дълга в 60% от БВП. Преди финансовата криза от 2007-2009 година. Брюксел ревниво наблюдаваше как страните отговарят на изискванията на Маастрихт. Кризата обаче задълбочи финансовото положение на повечето държави-членки на ЕС, така че прилагането на договора се превърна в по-скоро изключение, отколкото правило. И днес средната стойност на държавния дълг за всички страни от ЕС (28 държави) в края на 2017 г. според Евростат е 81,6% в еврозоната (19 държави) - 86,7%.
Европейският съюз вече е загубил Обединеното кралство. Може да загуби Италия и Испания. Основата на ЕС ще остане Германия, Франция и до известна степен Белгия. И около тях - голяма група държави със слаба икономика и действащи като постоянни кандидати за заеми от ЕЦБ и субсидии от бюджета на ЕС. Същевременно за локомотивите на европейската икономика също не са характерни примерни показатели. Германия има равнище на публичен дълг от около 70% от БВП. Разбира се, не е лошо на фона на други страни, но по-лошо от нормата на Договора от Маастрихт (60% от БВП). А във Франция тази цифра е достигнала 100%.
В дискусиите за бъдещето на Европейския съюз обикновено се говори само за показатели по държавния дълг. Но всъщност за общата картина е необходимо да се вземат предвид дълговете и в други сектори. Според оценките на Банката за международни разплащания общият дълг на Италия е бил 263% от БВП през 2017 г. В Португалия този показател е значително по-висок - 321%. Но общите нива на дълга на страни, които обикновено са най-богатите в ЕС са също така изключително високи: Холандия - 290%, Франция - 321%, Белгия - 338%.
Особено геоикономическата и геополитическа аргументация твърдо показва, че „пришпорването" на влизане в Еврозоната и присъединяване в Банковия съюз няма да бъде здравословно за икономическата и социалната сфера на България в този исторически момент и е необходимо да се запази съществуващия минимален финансов суверенитет, който има страната ни със запазване на лева.
По повод на тези изказвания се разгоря гореща дискусия. Член-кореспондент проф. Иван Ангелов (БАН) подчерта , че включването на България в еврозоната ще я постави в още по-нееднородна икономическа и социална среда, което ще бъде пагубно за конкурентоспособността на българската икономика и бизнессубекти. К. Зарков подчерта, че България е де факто финансов спонсор на ЕС. В. Нанов изтъкна, че не са избистрени икономическите аргументи за членство в Еврозоната. Като заключение се изведе, че е нужна широка дискусия за да може да се вземе правилно и отговарящо на националните интереси на България решение. А не да се твърди за консенсус, който е само съгласие между различни представители на политическите партии у нас. Членството в еврозоната подчерта акад. Г. Маринов е допълнителен лост на управляващите за безотговорно управление на икономиката на страната.
