БАНИ проведе Кръгла маса „Патриотичното, гражданското и религиозното възпитание на бьлгарската училищна младеж”

Българската образователна система се нуждае от сериозна реформа, която да даде зелена улица на гражданското, патриотичното и религиозното възпитание. Около тази теза се обединиха участниците в Кръглата маса „Патриотичното, гражданското и религиозното възпитание на бьлгарската училищна младеж", организирана от Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ). Форумът се проведе на 10 февруари т. г. в Овалната зала на БЧК и събра учени, общественици, учители.

Образованието и възпитанието са двете страни на една монета, но у нас възпитанието в училищата бе загърбено през 1992 г. , когато се забрани да се провежда възпитателен процес в българските училища, изтъкна акад. проф. д-р Григор Велев, председател на БАНИ. За жалост вече няколко поколения израснаха без да знаят какво е национална чест и достойнство, и от училищата излязоха много безродници, изрази съжаление акад. Велев. Според него е нужно в учебните часове да се отделя специално внимание на възпитанието в любов към нашето историческо минало, великите личности на България, българските национални и християнски традиции. Той заяви, че всеки българин трябва да знае и помни, че България е една от най-старите държави в Европа, тя съществува отпреди 1850 г. а не както пише в учебниците по история от 1300 г. Акад. Велев добави и факта, който мнозина забравят, че България е в основата на християнизацията в Европа и на Изток.

Това, че България е в ЕС не означава да се откажем от нашата национална идентичност, подчерта акад. Велев. Много младежи споменават, че нямат поводи за гордост, че са българи, защото не познават българската история, големите български държавници, писатели, революционери, просветители, общественици, изтъкна още той. Според него е задължително в българските училища да се прилага триадата национално, гражданско и религиозно възпитание. Той даде за пример Германия, където учениците могат да избират между три форми за религиозно възпитание: католицизъм, протестантство и други религии, а за атеистите е предвидено изучаване на етика.

В доклада си акад. Велев се спря и на трите форми на националния нихилизъм: космополитизъм, либерален глобализъм и интернационализъм. Според него възпитанието в национално самосъзнание трябва да започне от най-ранна детска възраст още в семейството, а после да продължи в детската градина и училището. Нужно е отново да се възроди традицията преди започване на учебните занятия българските ученици да пеят националния химн, а всяка сутрин в училищните дворове да се издига националният трибагреник.

Той изтъкна още и необходимостта българската младеж да се организира и това може да бъде спортно-творческата организация „Български юнак", която е създадена по идея на БАНИ и Организацията на обединените българи (ОББ).

От 1989 г. досега се смениха 27 министри на образованието, но системата продължава да боксува, отбеляза Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители към КНСБ и дописен член на БАНИ. Тя изрази надежда, че 28-мият министър г-жа Меглена Кунева ще бъде по-отговорна към необходимостта от реформиране на родното образование.

Янка Такева изтъкна, че в края на миналата година синдикатът е направил анкета сред 52 000 дванадесетокласници. 98% от тях са отговорили: „Моята родина е там, където е по-хубаво". На въпроса „Какво ви задържа в България и какво ви привлича в чужбина?" 96% от зрелостниците са отговорили, че нищо не ги задържа в България. Като основни причини са посочили безработицата, липсата на възможности за професионална реализация, липсата на законност и ред в държавата, високата престъпност, ниското ниво на средното и висшето образование у нас.

Тези резултати не са учудващи, защото вече 25 години повечето учители не прилагат възпитателния компонент в образователния процес, изтъкна синдикалната лидерка. Тя добави, че в нито един нормативен документ не се говори за възпитание, а в новия Закон за предучилищно и училищно образование, който трябва да влезе в сила от 1 август 2016 г., думата възпитание се среща само два пъти и то след многобройни настоявания от страна на СБУ. Според Янка Такева не бива да се прекъсват добрите традиции в българското образование. Една от тях са манифестациите в различни български градове за 24 май – Денят на българската просвета и култура и славянската писменост.

Такева обърна внимание и на факта, че не могат да се очакват добри резултати в образованието при положение, че самата подготовка на учителите в родните университети има пропуски. Тя се съгласи с отец Веселин Арнаудов от столичния храм „Света София", че българските ученици трябва да се възпитават в християнски ценности и толерантност към хора с други вероизповедания. Отец Арнаудов изрази становището на Светия Синод на Българската Православна църква, че в учебната програма на българските училища трябва да се въведе изучаването на Православието. Според него първото нещо, което трябва да научат децата в часа по православие е молитвата „Отче наш". Аз съм на полето на вярата и всеки ден се срещам с родители, които са объркани за децата си, сподели свещеникът. Той не пропусна да отбележи и отлива на богомолци в християнските храмове, а именно родителите би трябвало да дават личен пример. Вярващият християнин трябва поне веднъж месечно да ходи на църква. Отец Арнаудов изтъкна също, че не би трябвало по телевизията да се обругава Православната църква и даде като лош пример предаването на Слави Трифонов, в което актьорът Краси Радков пресъздава уродлив образ на българския свещеник в лицето на своя герой – отец Нафарфорий.

Закъснялата реформа в образованието доведе до безверие, неграмотност, агресивно поведение, нихилизъм към всичко българско, изтъкна акад. Маргарита Каменова, главен секретар на БАНИ. Ето защо според нея час по-скоро трябва да се приеме Националната доктрина. „Колко време им трябва на нашите политици, за да разберат, че без стратегия ние ще затъваме все повече?", зададе риторичен въпрос тя. Трябва да милеем за България, както останалите европейци милеят за своите страни. Доказателства идват от нашата съвременност – щом проблемът с бежанците ескалира и се засегнаха интересите на техните граждани и държави, те затвориха границите си, изтъкна акад. Каменова. Според нея историята и литературата са основните предмети, които могат да заредят подрастващите не само със знание, но и с родолюбиви чувства и почит към националните ни герои.

Акад. Каменова предложи във всички класове да се изучава българска история, а кандидат-студентите за каквато и да е специалност да държат изпит по българска история и култура. Друго нейно предложение е в часовете за извънкласна работа да се изучава гражданско образование и да се премахне страха от понятия като „национализъм" и „патриотизъм". Образованието на младежта не може да бъде обект само на Министерството на образованието и науката, в него трябва да се включат и други държавни институции, граждански сдружения, неправителствени организации и др. По отношение на религиозното образование акад. Каменова смята, че децата имат нужда от добри примери и то не в миналото, а днес.

Инж. Румен Иванов, директор на професионална гимназия в столичния квартал „Гара Искър" сподели, че много дълго време се е опитвал да получи разрешение за откриването на православен параклис в училището, но така и не е успял да реализира благородната си идея.
Според отец Веселин Арнаудов ние българите трябва да започнем да се обичаме, защото само когато сме единни, можем да постигнем успехи в бъдеще. Той изрази надежда също, че ще запазим християнската вяра, защото в много европейски страни нейните устои се рушат. Той даде за пример Холандия, Швеция и Белгия, където броят на хората, които приемат исляма са много повече от тези, които приемат християнството. Свещеник Арнаудов изрази и огромното си притеснение по отношение на либералното отношение и дори толерирането на любовни двойки от един пол, които са извън природната норма.
Акад. Галина Златарева обърна внимание на пошлотията, която се лее по телевизиите – от новините, които започват с убийства, кражби и катастрофи до пълното остъствие на национална политика в образователната ни система.

Дописен член Валентин Стамов коментира, че изпитите чрез тестове водят до закърняване на самостоятелното мислене и собствена позиция на учениците. Според него съвременното българско училище трябва да се обърне към добрите традиции по времето на Възраждането и след Освобождението на България от турско робство.

Дописен член Таня Дякова предложи БАНИ да направи анализ на наболелите проблеми в училищата и да излезе с конкретни предложения към новия министър на образованието Меглена Кунева.

Янка Такева обеща СБУ да свика национална конференция по проблемите на националното, гражданското и религиозното възпитание в българските школа.