Общественици, политици, юристи и журналисти настояха да се търсят решения за връщане на Западните покрайнини на България, които Сърбия е присвоила незаконно през 2007 г.
Общественици, политици, юристи и журналисти поставиха на Кръгла маса въпроса за необходимостта да се търсят пътища за връщането на Западните покрайнини на Р България, които Р Сърбия е присъединила към територията си незаконно през 2007 г. след разпадането на Югославия. Форумът се състоя на 5 юни 2015 г. в Овалната зала на Българския Червен Кръст и бе организиран от Българската академия на науките и изкуствата, Асоциацията на българите по света и Световният парламент на българите.
"Именно сега, когато Сърбия е кандидат-член за Европейския съюз, трябва да се потърси решение на въпроса за Западните покрайнини, отлаган с години", изтъкна председателят на БАНИ акад. проф. д-.р Григор Велев. Той направи кратка историческа ретроспекция и припомни, че по силата на Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919 г. Царибродска, Босилеградска и Струмишка околия и анклавът от територията на Видинска околия са присъедидени към Кралството на сърбите, хърватите и словенците. На 10 февруари 1947 г. Парижкият мирен договор дава тези територии на Федеративна Народна Република Югославия. През 1991 г. Югославия се разпада на пет независими държави – Сърбия, Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина и Македония. По-късно се отделя и Черна гора. Тъй като правителствата на шестте нови независими републики не са намерили справедливо решение, съдбата на Западните покрайнини остава нерешена до 2007 г. "За съжаление българските правителства през този период не направиха постъпки за връщането на тези исконни български земи към България", изтъкна акад. Велев. Той припомни, че БАНИ и АБС неколкократно са изпращали декларации до парламента по въпроса за Западните покрайнини. Последният документ е "Меморандумът относно незаконното присъединяване на Западните покрайнини към Р Сърбия след разпадането на Югославия", приет на Петата сесия на Световния парламент през ноември 2014 г. във Варна. Документът, заедно с други искания, бе включен под формата на Бяла книга, която бе предоставена на отговорните държавни институции и парламента. Реални стъпки за решаване на този важен национален въпрос обаче още не са направени.
В Кръглата маса участие взеха акад. проф. д-р Пламен Павлов, акад. проф. Мария Славова, акад. проф.д-р Борислав Йотов, депутатът от Патриотичния фронт Валентин Касабов, бившият евродепутат Станимир Илчев, Иван Николов - председател на Културно-информационния център "Босилеград" в град Босилеград, главният редактор на в. "Животът днес" Петър Галев, журналистката Зорница Илиева, директорът на сп. „България Македония" Иван Николов, дипломатът от кариерата Христо Тепавичаров и др.
Участниците в кръглата маса излъчиха работна група, която ще изготви декларация с настояване държавата да търси работещи механизми за решаването на въпроса за Западните покрайнини. Документът да бъде връчен на председателя на Народното събрание Цецка Цачева и всички парламентарно представени партии, както и на отговорните държавни институции.
