Декларация на Българската академия на науките и изкуствата във връзка със 100-годишнината от арменския геноцид в Османската империя

Във връзка със стогодишнината от масовите кланета в Османската империя на арменци, Управителният съвет на БАНИ заявява:
Целият състав на БАНИ от академици, дописни членове, член наблюдатели, почетни членове и член благодетели единодушно осъждаме арменския геноцид по време на Османската империя през 1915-1922 г.

БАНИ се присъединява към институциите и държавите, които осъждат геноцида - Европейският парламент, Аржентина, Австралия, Армения, Белгия, Ватикана, Венецуела, Гърция, Италия, Канада, Кипър, Ливан, Литва, Полша, Русия, Словакия, Уругвай, Франция, Холандия, Швеция, Швейцария, Чили и 42 щата на САЩ.
За нас българите тази мъка е позната и преживяна, тъй като в продължение на 500 години нашият народ е бил подложен на системен геноцид по време на османското владичество. Османската империя е създавала условия за частично унищожаване на българския етнос.

Във връзка с декларациите на различни правителства и международни институции по въпроса за геноцида над арменците. Турското правителство предприе дипломатически стъпки за предотвратяване на приемането на тази квалификация. То неправилно смята, че тази квалификация очерня лика на съвременната турска нация и държава.

Очевидно е, че се бъркат исторически с политически и правни мотиви при интерпретацията на събитията.
Необходимо е да се подчертае, че този акт на масова репресия е извършен по време на Османската империя, която е мултиетническа държава и когато все още не е формирана турската нация. Следователно този акт на кърваво насилие може да се третира като средновековно по своя характер престъпление към поробените народи, което няма нищо общо с модерната светска турска държава, в която ясно и точно е дефинирана турската нация.
Затова е странна и неразбираема реакцията на турското правителство, което приема тази декларация за геноцид като присъда на сегашната турска държава и нация.
Според Конвенция на ООН за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид, ратифицирана от България с Указ № 300/1950 год. (ДВ, бр. 153/1950 год.), дефиницията за геноцид е доста по-обхватна: в чл. 2, т. в на Конвенцията е посочено, че геноцид са и действията по "умишлено налагане на групата на условия за живот, целящи физическото й унищожаване изцяло или отчасти".

Според гореспоменатата Конвенция на ООН, масовото убийство на 1,5 млн. души, извършено тогава по национални и религиозни подбуди, трябва да бъде наказано; чл. 4 на Конвенцията постановява: „Лица, които са извършили геноцид,... ще бъдат наказани независимо от това, дали са правителства, държавни служители или частни лица".

Наказание се предвижда и в чл. 416 (1), т. б, в българския Наказателен кодекс. За това престъпление срещу човечеството няма давност.
Разбира се, физически или юридически лица, които да понесат тежестта на европейските закони за престъплението геноцид, сега, след 100 години, не би могло да има. Но обявяването (признаването) на геноцида, тъкмо на геноцида, има морална стойност, която е не по-малко важна от конкретно осъщественото наказание на престъпниците (убийците).

Ние българите сме запознати и с последиците от масовото убийство на арменците за държавата и за обществото ни и добре знаем, че това престъпление срещу човечеството, подобно на холокоста, не може и не трябва да бъде игнорирано, простено и забравено от хората по света.
Да признаем геноцида върху арменците – именно на геноцида – е въпрос на национално достойнство.